Задушница

Скъпи приятели, следващата събота – 18 февруари, е Задушница. Заповядайте в неделя на 19 февруари, да се помолим заедно за душите на нашите покойни сродници. Панихидата ще бъде извършена веднага след светата Литургия. Да не забравяме нашите покойни близки, защото се надяваме и нас да не ни забравят, когато отминем във вечността! Да не забравяме, че какъвто пример дадем, такъв и ще получат тези след нас. Добре дошли!

XXIV международен конгрес

В дните между 7-10 септември 2016г., в манастира Бозе (област Пиемонт, Северна Италия), се проведе XXIV международен конгрес, чиято тема беше: „Мъченичество и общение“. На този висок научен и същевременно духовен форум, участваха учени и духовници от различни страни. Своите доклади по темата изнесоха учени от Италия, Русия, България, Гърция, САЩ, Великобритания, Румъния и др. Всяка една от Православните сестри църкви имаше свои официални представители на събитието. С благословението на негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний като представител на Българската църква бе изпратен свещ. Стефан Паликаров – енорийски свещеник в гр. Милано. Официален гост на конгреса бе и г-н Димитър Арнаудов, който е преводач на Св. СИНОД на БПЦ – БП. Също така България бе представена и с доклад от страна на д-р Даниела Калканджиева, който бе на тема: „Мъченици и изповедници в Българската православна църква по времето на комунистическия режим“.

При откриването на събитието бе произнесена въведителна реч от игумена на манастира отец Енцо Бианки и също така бяха прочетени поздравителни слова от страна на първойерарсите на някои от Православните църкви от техните представители на конгреса. Особено внимание бе отделено на словото написано от Антиохийския патриарх Йоан X специално за конгреса -“Кръвта на мъчениците, семе на общението“, както и на приведственото слово от кардинал Пиетро Паролин – Държавен секретар на Ватикана.

Приведствени слова бяха изнесени още от името на Вселенския патриарх Вартоломей чрез митрополита на Брюксел при Вселенската патриаршия – Атинагор, от името на Волокамски митрополит Иларион – председател на Външноцърковния отдел на РПЦ- МП чрез Богородски епископ Антоний, от името на Киевски митрополит Онуфрий чрез Полтавски митрополит Филип и др.

Особен интерес предизвикаха докладите на проф. Екатерини Цалампуни от Солун – „Блажени сте Вие, когато Ви преследват заради Мене“, както и на архимандрит Шахе Ананян от Арменската апостолическа църква – „Мъченици свидетели на общението в Арменската църква“.

В последния ден на конференцията, с голям интерес бе очакван и доклада на кардинал Курт Кох – „Свидетелството на общението, надежда за единство“.

През месец октомври ще бъде взето решение на каква тема да бъде конгресът през следващата година.


Текст и снимки: БПЦО „Св. Амвросий еп. Медиолански“

 

ДУХОВНИ СЪБИТИЯ ОТ МИЛАНО

Questo slideshow richiede JavaScript.


На 29 август по покана на архим. Амвросий (Макар) – РПЦ – МП, българският свещеник Стефан Паликаров, заедно със семейството си се включиха в поклонническото пътуване до град Генуа. Градът е столица на регион Лигурия и е с население около 600 000 души. Между тях има много православни от Русия, Румъния, България и Сърбия. По време на поклонението бяха посетени Арменската църква в града, където бяхме посрещнати от обгрижващите храма и отец Марио – италианец, приел Православието и служещ в Руската църква в града като бе отслужен и молебен от православните при иконата с неръкотворния чудотворен образ на Спасителя, която се съхранява там. След това събитие беше посетена катедралата на Генуа и се поклонихме при мощите на св. Йоан Кръстител Господен. От там се отправихме към руската църква в града, където отново бе извършен молебен и поклонение пред светините, които се съхраняват там. Молебенът бе извършен от архим. Амвросий (Макар), отец Марио и свещ. Стефан Паликаров. По Божия воля се случи прекрасна непредвидена среща между отец Стефан и българи живеещи в Генуа. Отец Марио покани свещ. Стефан за съвместна Св. Литургия, на която да присъстват и българи, които живеят в Генуа и региона.
На 4 септември (Неделя) за втора поредна година в гр. Милано се извърши водосвет от всички православни духовници при фонтана на Миланската архиепископия. Той се намира между Миланската катедрала и сградата на миланския архиепископ. Идеята е тези свещенодействия да се извършват всяка година и да се превърнат в традиционни за нас. Също така бе прочетена молитва за началото на новата църковна година и деня на творението . Богослужението бе водено от архим. Теофилакт (Вицос) от Вселенската патриаршия в съслужение с архим. Амвросий (Макар) – РПЦ – МП, протопрезвитер Траян Валдман – Румънска Патриаршия и свещ. Стефан Паликаров – БПЦ – БП. Песнопенията бяха изпълнени от хора при Руската църква в града. Множество православни християни се събраха на това всецърковно богослужение, бидейки съпричастни с радостта в Христа!

За Св. Йоан и подвига да живееш в гората

Да живееш в гората! Как Ви се струва скъпи приятели? Да живееш там, където другите обикновено ходят за да се почувстват свободни, да се почувстват човеци, а не работещи роботи, да се докоснат до приказната страна на света.

Наистина гората като цяло носи усещане за приказка – Хензел и Гретел, баба Яга и кой ли още не положителен и отрицателен герой живее в гората. Тя – гората – е това място, което пробужда и страхове. В нея днес може да срещнеш почти всичко и всеки от света – вълци, мечки, бежанци, ловци на бежанци, много кофички от кисело мляко, а там където човешки крак не е стъпвал може да намериш и купища презервативи примерно. Всичко, ама наистина всичко, което може човек да се сети или да пропусне в съзнанието си днес се намира там в гората. Гората беше приказка и мястото на приказките, а днес е място, при което можеш да намериш и спокойствие, и да ядеш бой…зависи на какво и кого попаднеш.

Щом говоря (или по-скоро пиша) за приказките, нека почна тази приказка по приказен начин.

Имало едно време преди много векове една гора. Планина по-точно, но си е истинска гора. В тази гора имало всичко – вълци, мечки и Бог знае още какво от съществуващия хищен и тревопасен добитък… всичко, освен храна и елементарни условия за живот от тези, които ние познаваме. Мястото като всяко друго недокоснато от човека било приказно! Бог го е докоснал със Своята всеподаваща десница и го е украсил по Свой съвършен начин. Гората била много далече от света. Колкото и недоразвит да ни се струва този свят от преди много векове, все пак и той е бил носител повече на светското, отколкото на свЕтото. Няма значение, че действието се развива през 9-10 век. Светът винаги е бил светски, а не свят. Винаги в основа си е криел своя дух на противене на Бога. Но това няма значение за този, който иска да е с Бога. Нека се върнем на нашата гора. Тя е прекрасна! Тя е рилската гора на спасението. Там се заселил един прекрасен млад човек, който още от най-ранните си години е пожелал да бъде с Бога.

Не е могъл да бъде с Него, докато е живял в света, сторило му се е, че не е достатъчно дори, когато се е поселил в манастир и именно по тази причина, този изключително вярващ и духовен млад мъж се е преместил в гората.

Там, където няма никой, освен дивите зверове и той самият… разбира се и Бог, Който Е навсякъде. Гората била прекрасна и като красота, и като място на усамотение. Това е Рилската гора. Наричат я още планина, а в духовно-спасителен план и пустиня, не защото е пустош разбира се. Този човек, който се отличавал от другите с духовността си е самият св. Йоан Рилски. Намерил своят тих пристан, той се отдава на това, което винаги е желаел в сърцето си – да бъде Божий. Денят и нощта са били молитва, а молитва светлината, която огрява сърцето му. Той е бил сам с Бога, със себе си и с местните обитатели, които го приели за свой. Целият живот на светеца преминава именно в гората. Там основава и манастира, който всички знаем – Рилският манастир и там е мястото, където той е извършил своите безброй подвизи. Също там той и умира на 18 август 946 година.

Няма да пиша за житието на светеца, защото всички предполагам са го чели. Друго е интересното… питам се дали днес има някой, който да е готов да живее в гората на спасението и да тръгне по неговия път? Много е трудно да живееш там, където няма нищо друго, освен шанс за личен подвиг и шанс да си сам с Бога. Всъщност ако беше лесно, нямаше да има място за всички ни.

Тук не говорим за вила в планината с барбекю на двора. Говорим за живот, който да остави следа в съзнанието на всеки християнин.

Подвигът, който е извършил Рилският чудотворец вече над 1000 години белязва със невидима следа от светлина в сърцата и душите на тези, които поне малко знаят за него. Дори и невярващите се удивяват на това, което той е извършил. Няма как да е друго, защото който живее за Бога, бива прославен от Бога за вечни времена и името му ще се помни вечно.

За нас хората от света гората си остава мястото от приказките. Ходим там за да се освободим от ежедневното напрежение и уж да избягаме от тежестите на града, но вече и гората е толкова населена с бягащи, че се превърна в част от света… или поне в скъпо струващ квартал, защото е далеч от хората.

Питам се ако се беше родил днес, къде щеше да търси място за спасение и уединение св. Йоан Рилски?

Вярно е, че Божието Царство е и в нас самите, но няма да е лошо да запазим поне една малка част от света като тази гора, в която се подвизавал рилският чудотворец. Сложни са тези въпроси. Слава Богу, че преди не е било както сега, иначе щеше да е много трудно и приказката може би щеше да има или друг край, или да се развива на друго място. Да се радваме и да молим св. Йоан винаги да се застъпва за нас пред Бога, на Когото е служил в гората на спасението цял живот!

Автор: Свещеник Стефан Паликаров

Източник: http://dobrotoliubie.com/

Интервю с отец Тодор от Канада.

Едно интервю за България и начинът, по който я вижда един български духовник в Канада, за българските емигранти и още… в разговор с отец Тодор от Канада.

От повече от половин век  отец Тодор Грозданов е емигрант в Канада, тази година навършва 90 години, но още служи в църквата „Свети Иван Рилски” в канадското градче Ниагара Фолс – Онтарио. На тази възраст мнозина се предават, но не и този човек, който сам тръгва срещу неволите и от млад решава да победи обстоятелствата. Патриот, духовник, истински родолюбец, със съпруга от Егейска Македония, той никога не отстъпва от стремежа си към справедливост, не нарушава и човешките норми на морал. Два случая разказва отец Тодор с болка: първият е, когато наш посланик чрез манипулации се опитва да наложи ново настоятелство на храма и свещеникът му показва вратата, а вторият – когато емигранти от „новите българи” искат да продадат земята около църквата и самата нея, купена с лични средства на миряните, които са изпълнили мечтата си да имат наш храм за вечни времена. И този път се срещат с безпрекословната решителност на свещеника.

Отец Тодор Грозданов е помагал на много българи да се установят в Канада, като свещеник и като човек, който съпреживява тревогите на новите емигранти. Днес смята, че повечето от хората, на които е подавал ръка, се подчиняват на поговорката: изтъче си платното и ритне кросното. Оказва се, че част от тях са се устремили само към парите, към битовото устройване и съвсем не ги е грижа на потребностите на душата. Сред тях има много деца на бивши комунисти от номенклатурата, които пристигат в Канада с пълни банкови сметки и не се отказват от придобивките си в България. С една дума – алчност. За сметка на това има други българи, които са за пример с труда си и са уважавани от канадците като съвестни граждани. Те са и сред най-ревностните пазители на българската традиция в храма.

Отец Тодор Грозданов, който от няколко дни е на гости в България при близките си, разказва пред БГНЕС:

Когато станаха промените през 1989 г. ние, българските емигранти, мислехме, че страната ни ще се оправи, ще тръгнем нагоре, а сега виждам как затъвате все по-надолу и по-надолу. Мисля, че политиците са причината. Сега съм тук, в София, знам, че България е бедна, на последно място по този показател в ЕС, а ресторантите в центъра са пълни с хора. Не мога да си обясня това. Преди 7 години, когато бях тук отново, ми се струваше, че страната беше по-добре.

Напуснах 1949 г. нелегално България, застрашаваше ме лагер в Белене, ако не бях избягал от страната, защото бях николапетковист и защото не скривах привързаността си към православната религия. Попаднахме 4 души в лагер в Югославия, разпитваха ни, после сформираха бригада от такива политически бегълци като нас, работихме, колкото да си изкараме хляба. Следващата ми спирка бе във френската зона в Австрия, защото, ако бях попаднал в руската щяха да ме върнат в България. Бях вече с бежански статут и имах избор да отида в Австралия, Нова Зеландия, за Куба… Избрах Канада – още помня датата, когато стъпих на тази земя – 11 септември 1950 г. Бяха трудни години, не знаех език, нямах пари, но бях млад, на 24 години.

Мисля, че на сегашните емигранти им е по-лесно, тогава бяха много драматични времена. Нямахме нищо. Започнахме от нулата. Работих всичко, а по това време си намерих и жена, за която се ожених – Кераца, викаха й Лаца, от Егейска Македония. Баща й имаше ресторант, в който работех и аз.

Българската диаспора в Канада е много разнолика. Често се делят, карат се, затова нямаме вече дори радио на родния език, за разлика от сърби, македонци. Има хора с образование и култура, които са истинска гордост за нас и други, които гледат да откраднат, да измамят, правят го дори в църквата ни. Нямат срам. Около църквата ни има много добри семейства, които уважават църковните ни празници. И с тях направихме всичко възможно да имаме само наша, българска църква – „Свети Иван Рилски”, която да е на подчинение на българския Свети Синод. Така е вече от повече от година.

България изгуби 2 милиона души народ през последните 26 години, много от тях напуснаха страната и дойдоха в САЩ и Канада. България върви надолу, защото нямаме политици, продадоха цялата индустрия за дребни пари, искаха да унищожат селото – ето, направиха го. Жалко е, чедо…

Аз, например бих искал да се върна, но вече много години съм там, там живея с една малка пенсия. В църквата си плащам членски внос, слагам си лептата, колкото мога. Служа без пари. Още служа, ние търсим някой, но няма. Служа един път в седмицата и на  празник-задължително. В седмицата почти съм там, идва някои за някоя треба, никога не съм взел пари. Ако искат да оставят за църквата- да оставят. Аз имам малка пенсия и ми стига… Заложих си къщата, аз и други хора от „старите българи“, за да купим църквата.

Източник: http://dobrotoliubie.com/

Почина най-старият монах на Св. Гора

Днес се престави пред Господа 100 годишният схиархимандрит Йеремия Алехин, игумен на манастира „Св. Пантелеймон“, Св. Гора Атон.

Той бе най-старият игумен на Св. Гора и се подвизавал там цели 40 години. Въпреки неговата преклонна възраст, той редовно спазваше дневния манастирски ред, беседваше с посетителите на обителта, често посещаваше обекти в манастира, които бяха под ремонтни дейности, а също така и килийте на различни отшелници на Св. Гора. oIeremiyaAlehinAfon4

Освен това, той редовно пътуваше извън Атон, за да накупи храна и разни нужни потреби за своите събратя. През май месец се състояха празненства, по повод 1000 години руско монашеско присъствие на Св. Гора-Атон.

В тези празненства участваха руският президент Владимир Путин и Московският и на цяла Русия патриарх Кирил. Патриарх Кирил изпрати съболезнования на манастирското братство и каза, че и той се моли за душата на новопреставилия се схиархимандрит Йеремия.

Бог да го прости!

Източник: http://dobrotoliubie.com/