6 Неделя след Петдесетница

„Дерзай, чедо, прощават ти се греховете…Той богохулства”. Често се замислям над тези откъси от Свещеното Писание. Замислям не за друго, а защото за пореден път ставаме свидетели на това как не разбираме Бога и правата, които Той има над нас. Разбира се не осъзнаваме и уникалността на ситуацията да гледаме Бога в очите и да Му се противопоставяме. Всъщност тук в тези кратки редове имаме много скрити истини, ситуации и разкриване на най-тъмните „ъгълчета” от човешката същност, които са пряко следствие на собсвената ни безгранична ограниченост, въпреки носеното познание по отношение на Истината.
Да започнем с разслабения. Има персонажи, които отново не се появяват в „кадър”. За тях се казва само: „донесоха го” и нищо повече от това. Те определено са приятели на този нещастен човек, които заедно с него имат вярата, че Христос ще успее да помогне на техния ближен. Те са му ближни, защото го носят и се надяват за него и тяхната обща вяра изиграва ролята на причината за чудото. Спасителят можеше да го излекува и без тях, но това е скрит момент и в него се набляга именно на общата вяра и действието на взаимно спасяващите се хора – такива каквито са всъщност истинските християни. Общата молитва, вяра, надежда и любов, които притежават истинските християни, са тези качества и действия, които все още пазят света от това да не рухне под тежестта на собственото си невежество и злоба. И тогава и сега разлика няма. Там, където има двама или трима с истинска вяра и събрали се в името Господне, там ще бъде и Самият Господ. Изцеленият разслабен дори не е най-важният персонаж с този разказ, незвисимо, че всичко се случва заради него. Той е поредният ощастливен човек от срещата си с Бога. Такива има много и в Свещеното Писание, и в нащи дни. Тези Богопознали хора са полезни за себе си, че имат допир до Всеподателя, но и са за слава Божия, защото са свидетели на необяснимото чудо. Има разбира се и книжници. Те са нещастни люде без съмнение. Нещастни са, защото са прочели доста книжки, образно казано, но не за да преподадат вярно онова, което е написано там, а за да го изопачат съзнателно или несъзнателно….или направо нарочно. Чрез помислите си, че Христос богохулства и последвалото изцерение, те попадат в ужасен личен духовен капан. Как ще се случи изцелението, ако Сам Бог не го допусне? Може ли „грешник-богохулник” да му бъде дадено да извършва чудеса? Той ли е Христос, Синът на Живия Бог? Дяволът може ли да върши чудеса? Това са тежките въпроси, които изскачат един след друг. Ясно е, че грешник-богохулник не може да се ползва с Божията благодат. Ясно е, че само Бог може да извърши подобно чудо. За нас християните е ясно също така, че Той е Христос. Има и последен въпрос – може ли лукавият да върши чудеса..този въпрос е най-интересният.
„Чудесата” на дявола. Много хора казват, че и бесовете могат да вършат чудеса. Това е безспорен факт. До каква степен, обаче чудото на един демон е чудо в онзи Тайнствен спасителен смисъл? Истината е малко по-различна – тези същества могат да вършат чудеса или деяния, които бихме квалифицирали като феномени, но те са непълни. Те са чудеса, които нямат краен спасителен ефект, а единствено подмамваща илюзия. Когато Бог извършва чудо, Той го прави убедително, без никакъв остатък на съмнение или на недоизпълнение. Когато, обаче демоните вършат чудо – то винаги носи със себе си тежестта на липсващата благодат и никога, ама никога не е пълно само по себе си. Ще дам нагледен пример. Когато демоните обещаят нещо, те го изпълняват, но в известна степен и никога докрай. Те правят това, което е нужно за да се улови човекът в тяхната примка и после си взимат всичко обратно с лихвите. Те лъжат. Нека си представим зареждането на една програма. Имаме процентите на зареждане и вече предвкусваме как сме „качили” това, което инсталираме и ще му се радваме, ще го ползваме- градим планове за бъдещите ни радости с новия продукт, който имаме. Обаче, не щеш ли, виждаме как програмата се е „заредила” до 95% и не мръдва и процент повече. Достатъчно много се е заредила за да вярваме, че ще бъде, но липсват едни пет процента, които да довършат процеса…всичко е напразно и излюзията рухва. Така е и с демоните – правят своето чудо до 95% и нито процент повече. Човекът очаква нещо да се случи, а то се разклаща и не се дозарежда. Тъжна гледка е измаменият човек. Напразно се надява, че лесното чудо ще му оправи живота. А разслабеният просто сам се прибра у тях с постелката си…
Ако Христос не беше Бог, разслабленият със сигурност щеше да куцука, а нямаше просто да си вземе постелката и да си тръгне облагодатен. Така, че и последната въпросителна пада с гръм и трясък.
Да не се оставяме на злите сърца да разколебават славословието ни към Бога – тях винаги ще ги и те никога няма да успеят, защото ако Бог е с нас кой ще е против нас?
Свещ. Стефан Паликаров