Интервю с отец Тодор от Канада.

Едно интервю за България и начинът, по който я вижда един български духовник в Канада, за българските емигранти и още… в разговор с отец Тодор от Канада.

От повече от половин век  отец Тодор Грозданов е емигрант в Канада, тази година навършва 90 години, но още служи в църквата „Свети Иван Рилски” в канадското градче Ниагара Фолс – Онтарио. На тази възраст мнозина се предават, но не и този човек, който сам тръгва срещу неволите и от млад решава да победи обстоятелствата. Патриот, духовник, истински родолюбец, със съпруга от Егейска Македония, той никога не отстъпва от стремежа си към справедливост, не нарушава и човешките норми на морал. Два случая разказва отец Тодор с болка: първият е, когато наш посланик чрез манипулации се опитва да наложи ново настоятелство на храма и свещеникът му показва вратата, а вторият – когато емигранти от „новите българи” искат да продадат земята около църквата и самата нея, купена с лични средства на миряните, които са изпълнили мечтата си да имат наш храм за вечни времена. И този път се срещат с безпрекословната решителност на свещеника.

Отец Тодор Грозданов е помагал на много българи да се установят в Канада, като свещеник и като човек, който съпреживява тревогите на новите емигранти. Днес смята, че повечето от хората, на които е подавал ръка, се подчиняват на поговорката: изтъче си платното и ритне кросното. Оказва се, че част от тях са се устремили само към парите, към битовото устройване и съвсем не ги е грижа на потребностите на душата. Сред тях има много деца на бивши комунисти от номенклатурата, които пристигат в Канада с пълни банкови сметки и не се отказват от придобивките си в България. С една дума – алчност. За сметка на това има други българи, които са за пример с труда си и са уважавани от канадците като съвестни граждани. Те са и сред най-ревностните пазители на българската традиция в храма.

Отец Тодор Грозданов, който от няколко дни е на гости в България при близките си, разказва пред БГНЕС:

Когато станаха промените през 1989 г. ние, българските емигранти, мислехме, че страната ни ще се оправи, ще тръгнем нагоре, а сега виждам как затъвате все по-надолу и по-надолу. Мисля, че политиците са причината. Сега съм тук, в София, знам, че България е бедна, на последно място по този показател в ЕС, а ресторантите в центъра са пълни с хора. Не мога да си обясня това. Преди 7 години, когато бях тук отново, ми се струваше, че страната беше по-добре.

Напуснах 1949 г. нелегално България, застрашаваше ме лагер в Белене, ако не бях избягал от страната, защото бях николапетковист и защото не скривах привързаността си към православната религия. Попаднахме 4 души в лагер в Югославия, разпитваха ни, после сформираха бригада от такива политически бегълци като нас, работихме, колкото да си изкараме хляба. Следващата ми спирка бе във френската зона в Австрия, защото, ако бях попаднал в руската щяха да ме върнат в България. Бях вече с бежански статут и имах избор да отида в Австралия, Нова Зеландия, за Куба… Избрах Канада – още помня датата, когато стъпих на тази земя – 11 септември 1950 г. Бяха трудни години, не знаех език, нямах пари, но бях млад, на 24 години.

Мисля, че на сегашните емигранти им е по-лесно, тогава бяха много драматични времена. Нямахме нищо. Започнахме от нулата. Работих всичко, а по това време си намерих и жена, за която се ожених – Кераца, викаха й Лаца, от Егейска Македония. Баща й имаше ресторант, в който работех и аз.

Българската диаспора в Канада е много разнолика. Често се делят, карат се, затова нямаме вече дори радио на родния език, за разлика от сърби, македонци. Има хора с образование и култура, които са истинска гордост за нас и други, които гледат да откраднат, да измамят, правят го дори в църквата ни. Нямат срам. Около църквата ни има много добри семейства, които уважават църковните ни празници. И с тях направихме всичко възможно да имаме само наша, българска църква – „Свети Иван Рилски”, която да е на подчинение на българския Свети Синод. Така е вече от повече от година.

България изгуби 2 милиона души народ през последните 26 години, много от тях напуснаха страната и дойдоха в САЩ и Канада. България върви надолу, защото нямаме политици, продадоха цялата индустрия за дребни пари, искаха да унищожат селото – ето, направиха го. Жалко е, чедо…

Аз, например бих искал да се върна, но вече много години съм там, там живея с една малка пенсия. В църквата си плащам членски внос, слагам си лептата, колкото мога. Служа без пари. Още служа, ние търсим някой, но няма. Служа един път в седмицата и на  празник-задължително. В седмицата почти съм там, идва някои за някоя треба, никога не съм взел пари. Ако искат да оставят за църквата- да оставят. Аз имам малка пенсия и ми стига… Заложих си къщата, аз и други хора от „старите българи“, за да купим църквата.

Източник: http://dobrotoliubie.com/